В италианските морски карти от края на XIVв. и началото на XVв. е нанесено укрепено пристанищно селище над река Ропотамо. Неговата крепостна стена е разположена на връх с надморска височина около 200м., известно с името Ранули – или както местните хора го наричат Вълчаново кале. Ранули е името на древен град, разположен в близост до устието на р. Ропотамо, на 3 км. северно от съвременния гр. Приморско. На скалистия, обрасъл със зелени дървета връх, наречен днес Лъвската глава, намиращ се над устието на река Ропотамо, е крепостта дала началото на този град. Скалният феномен има вулканичен произход и е оформен от сиенитите на Росенския палеовулкан преди 65-70 млн. години. Благоприятният климат и релеф са факторите, обусловили създаването на града тук.
По структура на градежа, изследователите отнасят строежа на крепостната стена и на най-старите запазени сгради към епохата на Крито-Микенската цивилизация – XVI – XIV в.пр.Хр. От тази епоха е и Перперикон. Живот на върха е имало и хилядолетия преди това, но мащабният строеж е унищожил голяма част от артефактите.
Счита се, че по време на Римската империя, Ранули е бил един от важните търговски центрове по Черноморието. Непосредствено над природния феномен – Лъвската глава се извисява връх, ограден с останки от крепостна стена. Зад крепостните стени има руини на малък храм. Руините на средновековната църква предполагат присъствието на поселищен живот през средните векове.
С навлизането на Османската империя по българските зами крепостта е напусната от населението. През 1795 г. Вълчан войвода – защитникът и закрилникът на Странджа планина е използвал загражденията на крепостта за свой щаб по време на Османската империя. От там произлиза наименованието Вълчаново кале.
Коментари