Районът около мегалитния комплекс е наситен с множество археологически обекти от епохи с широк времеви диапазон. Най-ранните сигурни материали са от ранната бронзова епоха, както и от ранно желязната епоха, от когато са групите долмени, разположени в съседни на светилището територии. Следи от поселения се срещат и през елинистическа епоха, късната античност, средновековието, както и османския период. Бъдещите проучвания на част от обектите ще хвърли нова светлина за подробности, относно връзката им с Бегликташ и неговото функциониране до края на IV в.
От мегалитния комплекс, по обособени еко пътеки може да се достигне до значими обекти и долмени, сред които Вълчаново кале, намиращо се на 2800 м отстояние западно от Бегликташ. Там се наблюдава наличието на крепост, която функционира в много широки хронологични граници, от раннобронзовата епоха до османския период. Съществува вероятността, крепостта да е обитавана от жреца, обслужвал светилището, както и да е била негов укрепен дом.
По билото на планината, севернозападно от крепостта, се достига до нос Св. Димитър, където е ситуирано устието на река Ропотамо. По пътя се преминава край множество мегалитни структури, наподобяващи различни причудливи зооморфни и антропоморфни форми. Преминава се и край предполагаеми култови места, които до този момент не са проучени и са с недоказана научна стойност.
На нос Св. Димитър е регистриран могилен некропол, с предполагаема датировка, включваща периода от ранно бронзова епоха до епохата на късната античност. На самия нос, непосредствено над морския бряг и устието на р. Ропотамо, е регистрирано наличието на останки от християнски храм (вероятно параклис или малка базилика?), които са и ще бъдат занапред обект на проучване.
Подводни археологически проучвания се извършват периодично в района при устието на река Ропотамо. От техните резултати черпим сведения, че на тогавашното Черноморско крайбрежие около устието, е съществувало селище, населено най-рано през епохата на късния халколит, през ранно бронзовата епоха, до османския период. Съществуват податки за наличието на тържище на това място още през античността.
На 1400 метра от Бегликташ, на брега на морето, се намира параклис Св. Параскева (Парашкева), чиито останки са ситуирани на брега на едноименния залив, северно от гр. Приморско.
Археологическите проучвания в залива Св. Параскева ни дават възможност за пълното изясняване на архитектурния план и строителните периоди на средновековната църква. Тя е еднокорабна, с форма на стегнат кръст и кръстокуполно покритие. Откритите в нея археологически предмети, останки от две погребения, датират функционирането ѝ в периода от XІ в. до XVII в., когато е била опожарена от османците. Около църквата са открити следи от други постройки, както и от аязмо.
Югоизточно от Бегликташ, по горска пътека, се достига до тракийска и късноантична крепост при нос Маслен нос. Функциите на крепостта към настоящия момент не са изяснени. Наличието на военна инфраструктура на това място ограничава до голяма степен провеждането на археологически проучвания.
От античните автори черпим информация за траките и крайбрежното пиратство, което те безспорно са практикували. Мястото отговаря на даденостите за извършване на такъв тип непозволена и по онова време дейност. Известно е, че от южната му страна е имало малък пристан за акостиране на кораби.
Коментари