Археологическият обект е разположен 5 км северозападно от град Приморско, на нисък връх, в непосредствена близост до коритото на река Ропотамо. Местността е внимателно подбрана от строителите на укреплението през античността. В близост до укреплението са регистрирани три могилни некропола, вероятно от различни времеви епохи. Това е доказателство за благоприятните условия за живот в района още от най – стари времена.
В района на Фармакида се откриват артефакти от ранно желязната епоха. Укреплението е лесно достъпно само от югозапад и обхваща площ от 1.20 дка. В близост до крепостта се намират три брода на река Ропотамо, които в миналото са обслужвали сухоземен път по източните склонове на Странджа планина в посока Бизантион – Константинопол.
Тюрзисът е с правоъгълна планировка, следваща естествените особености на терена. Крепостните стени са с дебелина до 2.40 м., изградени от ломени камъни на калова спойка. Във вътрешността има следи от няколко постройки, чиито основи са изградени от камък. Над определена височина сградите са притежавали кирпичени стени или такива с измазан с глина плет. Покривите на сградите са били предимно двускатни, покрити с керемиди от лаконски и коринтски тип.
На югозападната крепостна стена е изградена правоъгълна кула. Кулата на укреплението е с правоъгълна форма, фундирана върху скала. Стените на съоръжението са с дебелина от 1.20 до 1.70 м., във вътрешността й са разкрити банкет и каменна платформа (вероятно стълбище) прилепена до югозападния зид. Поради стръмния терен от юг, до външното лице на кулата е била прилепена каменна платформа, която допълнително укрепвала съоръжението от свличане.
През античността кулата е била на два етажа. Първия етаж бил изграден от камък, а втория от дърво. Покривът на кулата също бил изграден от керемиди. В приземения полувкопан етаж се влизало чрез дървена стълба.
При проучването на Фармакида са открити сребърни и бронзови монети, разнообразни предмети свързани с бита на хората използвали укреплението, изработени от желязо, бронз, глина, олово и камък.
Първият, условно разграничен период в съществуването на Фармакида, изглежда започва в самия край на II в. пр. Хр. и завършва с времето след похода на М. Лукул към Аполония. Обектът е бил важен за областта и продължил да функционира до 40-те години на I в. пр. Хр. Предполага се, че краят на съществуването на Фармакида е свързан с похода на гетския владетел Буребиста към Месембрия и нейната околност след 55 г. пр. Хр.
Археологическото проучване на Фармакида се извършва под ръководството на доц. д-р Иван Христов и Даниел Пантов.
Коментари