Мегалитната астрономическа обсерватория и тракийско светилище в м. Бегликташ е едно от значимите открития на тракийската археология на територията на Югоизточна България през последните няколко десетилетия. Мегалитните блокове, от които е изградена не веднъж са били обект на изследване. Геолозите са категорични, че става дума за туфа с вулканичен характер. Предполага се, че преди милиони години е имало изригване на вулкан и тогава те са се образували. Скалният комплекс се разпростира на площ от 12 декара и представлява огромен кръг от камъни, положени върху масивна скална повърхност. Функциите, които той е изпълнявал са били от първостепенно значение за народа, населявал земите на Южното ни Черноморие и Крайбрежна Странджа от най-древни времена.
Основната функция на мегалитната обсерватория назад във времето е свързана с точното проследяване на времевите промени и началото на сезоните, посредством слънчевите цикли, наблюдение на звездите и съзвездията, регистриране на промените на звездното небе и най-вече траекторията на движение на Сириус и Луната. Извършват се и детайлни наблюдения на звездата Вега от съзвездието Лира, през примитивен телескоп – скален процеп, който е ориентиран в посока север – юг на 343° – 345°.
След първоначални астрофизични и геодезични измервания са установени редица ясни и недвусмислени съвпадения на точки и линии за наблюдение по отношение на основни астрономически явления. Съществуват повече от петнадесет съвпадения, включващи точна ориентация към точката на равноденствие, точно реперирани ъгли за наблюдение на лятното и зимно слънцестоене и точна ориентация на някои от основните мегалити спрямо севера. Отчетени са някои отклонения спрямо реперните позиции, специално за лятното и зимно слънцестоене, както и за настоящата позиция на Полярната звезда спрямо север. Интересното и съществено в случая е възможността за абсолютното датиране на мегалитния комплекс по метода на Н. Локиър и Дж. Хокинс, проучили за пръв път на този принцип ориентацията на Карнакския комплекс.
Други интересни наблюдения и съвпадения са именно конфигурацията на основните мегалитни единици, тяхната форма и цялостна ориентация към изгрева, траекторията и нейната промяна на звездата Сириус, представляваща основен интерес и при други мегалитни и архитектурни комплекси от най-дълбока древност. Имайки всички тези първоначални данни и техни съотношения става ясно, че комплексът не е обикновен и повърхностен своеобразен слънчев часовник, показващ единствено промяната на движението на Слънцето по небосклона, служил и за определяне на основните сезони и тяхната промяна, или статична карта на някои съзвездия от небосклона.
В комплекса има заложена дълбока и сложна структурна подредба на отделните елементи, която е способна да дава информация за прецесията на равноденствията, промяната на положението на звездата, указваща посоката север, промяната на траекторията на звездата Сириус и времето на хелиакалният изгрев на тази звезда.
През късната бронзова епоха, най-общо от времето на Троянската война, астрономическата обсерватория започва да функционира като светилище. Използва се за извършване на ритуали, възлияния и инициации. Откритите материали /каменни брадви, кремъци, глинени идоли, фрагментирана керамика, животински кости, обработвани с огън/ свързват светилището с култа на траките към плодородието, соларните и хтоничните божества, Богинята майка и свещения брак. Всички части, включени в култовия комплекс, са от обработени естествени скали или грубо издялани каменни плочи и форми. Така се е запазил естественият монументален вид, обожествяван от траките като символ на вечността.
Светилището става известно на науката още от края на ХІХ началото на ХХ в., описано и интерпретирано като място с култово предназначение от братя Шкорпил, а първите археологически проучвания проведени на това място са от 2002 г.
Тракийското скално светилище е сред основните култови места на тракийското племе „скирмиани”, най-древните металурзи в Тракия, които населяват крайбрежните хълмове на Странджа, т. нар. Меден рид и снабдяват с медна руда другите тракийски племена и крайморски народи. Техният владетел бил и върховен жрец, който обслужвал мегалитния комплекс.
Изборът на мястото му не може да се счита за случаен, то беле¬жи една от най-високите точки в околността. Целият ансамбъл от мегалити е строго ориентиран по посоките на света. Входът е от запад на изток, а най-удобното място за наблюдение на ритуалните действия е равното пространство от юг.
На самия вход на комплекса се намира аязмо, където при влизане просветените измиват ръцете си преди началото на процесиите и ритуалите.
Те продължават към каменния ансамбъл, известен още като Брачно ложе. Ритуално място дало и името на местността Бегликташ – данъчен камък от турски език.
Мястото на което просветените извършвали възлияния и принасяли дарове е Свещената площадка /есхара/ – скална скулптура, изобразяваща пентаграми и фалически символи.
От Тронът – каменен блок с издялана в него седалка, жрецът или жрицата ръководят церемониите. Той бележи мястото за богопоява на Великата богиня-майка.
Непосредствено до трона се издига Менхир /голям заоблен камък/, върху който е изсечена „стъпката“ на Бога Слънце.
Срещуположно, на равно разстояние от своеобразен ромб, който се наблюдава в централната част на площадката, е позициониран друг подобен камък, върху който е издялана втора стъпка, тази на Богинята майка. Двете скални стъпки са прецизно ориентирани по посока изток-запад.
Най-видимата с просто око и недвусмислена следа от чо¬вешка намеса са петте кръгли и сравнително дълбоки дупки, конфигурирани като отражение на звездния куп Плеяди.
Същинските ритуали са свързани с Апостолташ – скален къс, стъпил върху източния край на ритуалната площадка. През него се пресъздава „прераждането” на Хероса, който озарен от изгрева, се явява под неговата арка.
Разположеният непосредствено до Апостолташ протодолмен „Свещена пещера” символизира утробата на Богинята Майка – Земята и в него се извършва тайнството на зачеването и раждането на Хероса – Героят Цар и Жрец.
За измерване на времето древните са използвали скалната композиция позиционирана непосредствено до Апостолташ и протодолмена, представяща месеците в годината и дните в него. Кръглите камъни са така умело подредени, че сянката на слънцето да пада от главния олтар върху шестте по-малки на север от него и така се получава слънчев часовник.
Легендите разковат, че през слънчевия часовник на Бегликташ е минал и самият Язон, за да се допита до прорицателите, преди да тръгне да търси Златното руно.
Освен за ритуали, светилището е изпълнявало ролята, както на обсерватория, така и на място за извършване на духовни инициации. Част от изпитанията били преминаването на малцина избрани „непросветени“ през Лабиринт и през Скален процеп, което е добре познато обредно изпитание за качества¬та на инициирания.
В близост до скалния процеп се намира Къщата на Оракула, останки от жилище от ІV в. – най-късния период на обитаване на светилището.
Коментари