Долмен Змейова къща

Долмените са тракийски мегалитни паметници, използвани за погребване на племенни вождове през периода от ХІІ до VІ в. пр. Хр. При проучването им се откриват следи от многократно използване. Сред материалите има керамични урни и съдове от ранножелязната епоха, амфори от VІ-V в. пр. Хр., а в един долмен при с. Звездец са открити елинистически монети на Месамбрия от ІІІ в. пр. Хр.

В археологическата литература са описани 4 долмена в района на Приморско. Първият е разположен над левия бряг на Ченгерска река (десен приток на Ропотамо), вторият и третият са на западния склон на връх Китка и четвъртият, наречен „Змейова къща“, е над извора Георгьов врись върху седловината между върховете Китка и Петров баир. Последният може да се посети лесно, защото се намира близо до парковото шосе от Перла за устието на Ропотамо.

Долмен Змейова къща

Нито един от долмените не е проучен чрез археологически разкопки. В миналото иманяри са нанесли чувствително поражения върху тях. Само долменът край парковото шосе от Перла до устието на река Ропотамо е обявен за паметник на културата от национално значение в Държавен вестник бр. 35 от 1965 г. Наречен е долмен „Змейова къща“ и е разположен на 4 км северно от град Приморско. Той има само частично запазен покрив.

Коментари

Античният предшественик на град Приморско - Фармакида

Античният предшественик на град Приморско – Фармакида, представлява тюрзис (укрепен дом) на знатен тракийски аристократ от ІІ – І в. пр. Хр.

Археологическият обект е разположен 5 км северозападно от град Приморско, на нисък връх, в непосредствена близост до коритото на река Ропотамо. Местността е внимателно подбрана от строителите на укреплението през античността. В близост до укреплението са регистрирани три могилни некропола, вероятно от различни времеви епохи. Това е доказателство за благоприятните условия за живот в района още от най – стари времена.

В района на Фармакида се откриват артефакти от ранно желязната епоха. Укреплението е лесно достъпно само от югозапад и обхваща площ от 1.20 дка. В близост до крепостта се намират три брода на река Ропотамо, които в миналото са обслужвали сухоземен път по източните склонове на Странджа планина в посока Бизантион – Константинопол.

Тюрзисът е с правоъгълна планировка, следваща естествените особености на терена. Крепостните стени са с дебелина до 2.40 м., изградени от ломени камъни на калова спойка. Във вътрешността има следи от няколко постройки, чиито основи са изградени от камък. Над определена височина сградите са притежавали кирпичени стени или такива с измазан с глина плет. Покривите на сградите са били предимно двускатни, покрити с керемиди от лаконски и коринтски тип.

На югозападната крепостна стена е изградена правоъгълна кула. Кулата на укреплението е с правоъгълна форма, фундирана върху скала. Стените на съоръжението са с дебелина от 1.20 до 1.70 м., във вътрешността й са разкрити банкет и каменна платформа (вероятно стълбище) прилепена до югозападния зид. Поради стръмния терен от юг, до външното лице на кулата е била прилепена каменна платформа, която допълнително укрепвала съоръжението от свличане.

През античността кулата е била на два етажа. Първия етаж бил изграден от камък, а втория от дърво. Покривът на кулата също бил изграден от керемиди. В приземения полувкопан етаж се влизало чрез дървена стълба.

При проучването на Фармакида са открити сребърни и бронзови монети, разнообразни предмети свързани с бита на хората използвали укреплението, изработени от желязо, бронз, глина, олово и камък.

Първият, условно разграничен период в съществуването на Фармакида, изглежда започва в самия край на II в. пр. Хр. и завършва с времето след похода на М. Лукул към Аполония. Обектът е бил важен за областта и продължил да функционира до 40-те години на I в. пр. Хр. Предполага се, че краят на съществуването на Фармакида е свързан с похода на гетския владетел Буребиста към Месембрия и нейната околност след 55 г. пр. Хр.

Археологическото проучване на Фармакида се извършва под ръководството на доц. д-р Иван Христов и Даниел Пантов.

Ченгерската могила

Разкопките на надгробната могила край местността „Ченгер“ бяха инициирани от община Приморско и проведени на два етапа през лятото и есента на 2013г. Ченгерската могила е разположена на около километър северозападно от гр. Приморско и на малко повече от километър от тракийското скално светилище „Бегликташ“.

Могилният насип е издигнат върху ясно изразен културен пласт с материали от ранножелязната епоха. В него бяха намерени “in situ” три големи керамични съда – зърнохранилища, както и стотици фрагменти от различни керамични съдове правени на ръка, глинени мъниста, каменни брадви, останки от огнища.

Открити бяха два вторични гроба: в югоизточния и северозападния сектори на Ченгерската могила. Първият e на дете. Сред гробните дарове предизвикват интерес една амфора, две лампи, купа и кана, бронзова фибула, останки от венец. Вторият е разположен непосредствено под върха на могилния насип и е оформен под голям насип от ломени камъни. Инвентарът му бе доста богат: железни оръжия – връх на копие, махайра, нож и умбо, родоска амфора, кантарос, дълбока купа, две кани, два лекита, глинена лампа и други съдове. Особен интерес предизвикват идолите и магическите предмети, направени от добре изпечена глина. Те свидетелстват, че погребаният приживе е бил знахар или прорицател, вероятно в близкото тракийско светилище „Бегликташ“.

Разкопките на Ченгерската могила бяха реализирани под научното ръководство на доц. д-р П. Балабанов и Д. Пантов. Активно участие взеха студенти от Департамент „Археология“ при НБУ и служители на община Приморско.

Църквата "Света Параскева" в Приморско

Останките от средновековната църква „Света Параскева“ се намират на брега на едноименния залив, северно от гр. Приморско.

Археологическите проучвания в залива „Света Параскева“ са дали възможност за пълното изясняване на архитектурния план и строителните периоди на средновековната църква. Тя е еднокорабна, с форма на стегнат кръст и кръстокуполно покритие. Откритите в нея археологически предмети, останки от две погребения датират функционирането ѝ в периода от X в. до XVII в., когато е била опожарена от турците. Около църквата са открити следи от други постройки и аязмо, което е доказателство за това, че църквата е част от средновековен манастир, чийто патрон вероятно е бил Света Параскева.

Според описание от 1981 г. църквата е била запазена до подкуполно ниво.

Църквата представлява интерес най-малко заради това, че в този край средновековните паметници са оскъдни, а напълно запазени няма и ще бъде жалко ако не се запази и реставрира поне, това което е оцеляло до днес!

Снимки

Устието на река Ропотамо

Река Ропотамо е дълга около 50 км и е се образува от реките Росенска и Церовска, извиращи от Странджа планина. Горното й течение е сладководно, а с приближаването й към морето става соленоводно. Обвитите в пищна зеленина брегове се редуват с пясъчни дюни и интересни скални образувания. Тук в долното течение речните води се спокойни и дълбоки, на места образуват тучни ливади и мочурища, обрасли с тръстика, перуники и лиани. Малко преди устието на Ропотамо бреговете й оформят живописен лиман, заобиколен от лонгозни гори и множество увивни растения. В по-плитките участъци край брега и близо до речните езера растат нежни водни лилии, перуники и тръстика.

Останките и следите от голямото многовековно пристанище, което се е намирало при устието на река Ропотамо, сега се откриват по цялото протежение на мислената права от края на моста пред устието до края на  скалите  в морето. Те всъщност са най-вдадената част на нос Свети Димитър, и пазят морската акватория точно пред Ропотамо. В продължение на столетия тя е била, по думите на Ариан, „убежище за кораби”. Подводните археологически изследвания дадват изключително ценни данни за хилядолетната история на това естествено пристанище. То е използвано интензивно от мореплавателите още от ранната бронзова епоха (около 3 000 години пр. Хр.) до XVIII – XIX век.

Разходката с лодка по реката до вливането й в морето е едно приятно преживяване за всеки, който обича контакта със съхранената природа. Подарете си незабравими моменти на едно от последните райски кътчета по Южното Черноморие.

Крепост Вълчаново кале – Лъвската глава

В италианските морски карти от края на XIVв. и началото на XVв. е нанесено укрепено пристанищно селище над река Ропотамо. Неговата крепостна стена е разположена на връх с надморска височина около 200м., известно с името Ранули – или както местните хора го наричат Вълчаново кале. Ранули е името на древен град, разположен в близост до устието на р. Ропотамо, на 3 км. северно от съвременния гр. Приморско. На скалистия, обрасъл със зелени дървета връх, наречен днес Лъвската глава, намиращ се над устието на река Ропотамо, е крепостта дала началото на този град. Скалният феномен има вулканичен произход и е оформен от сиенитите на Росенския палеовулкан преди 65-70 млн. години. Благоприятният климат и релеф са факторите, обусловили създаването на града тук.

По структура на градежа, изследователите отнасят строежа на крепостната стена и на най-старите запазени сгради към епохата на Крито-Микенската цивилизация – XVI – XIV в.пр.Хр. От тази епоха е и Перперикон. Живот на върха е имало и хилядолетия преди това, но мащабният строеж е унищожил голяма част от артефактите.

Крепост Вълчаново кале – Лъвската глава

Счита се, че по време на Римската империя, Ранули е бил един от важните търговски центрове по Черноморието. Непосредствено над природния феномен – Лъвската глава се извисява връх, ограден с останки от крепостна стена. Зад крепостните стени има руини на малък храм. Руините на средновековната църква предполагат присъствието на поселищен живот през средните векове.

С навлизането на Османската империя по българските зами крепостта е напусната от населението. През 1795 г. Вълчан войвода – защитникът и закрилникът на Странджа планина е използвал загражденията на крепостта за свой щаб по време на Османската империя. От там произлиза наименованието Вълчаново кале.

Тракийското мегалитно светилище "Бегликташ"

Не без основание това древно тракийско мегалитно светилище Бегликташ, извисяващо се върху хребета на Маслен нос, на 3км. от Приморско, е наричано „българският Стоунхендж”.

Предполага се, че е създадено около XIV в.пр.Хр., като е функционирало до IVв., изпълнявайки едновременно функциите на храм, скален календар и слънчев часовник. Внушителните мегалити, разпръснати върху широка поляна край гъста широколистна гора в близост до руините на древния град Ранули, все още не са разкрили всичките си тайни.

Специалистите смятат, че тук са изпълнявани обреди, свързани с култа към Бога-слънце и Богинята-майка.

Скална пътека извежда до каменно „брачно ложе”, от двете страни на което са разположени два жертвени монолита с издълбани дълбоки ниши и улеи за изтичането в тях на ритуални течности: вино, мляко, зехтин и вода.

Под най-високо издигащия се камък (менхир), на върха на който личи „стъпката на Бога-слънце”, е оформен каменен трон. Още една „божествена стъпка” на Богинята-майка, се открива на срещуположната страна на свещения кръг. Сядайки на изсечения каменен трон, вие ще почуствате силата на великия тракийски жрец и пред вас ще се открие цялата площадка (тераса) на светилището.

Система от скални коридори в североизточната част на Бегликташ оформя своеобразен лабиринт сред огромните мегалити, за който и до днес се смята, че може да бъде преминат само от хора с чиста и праведна душа. Преминавайки през пътя на изпитанието – цепнатината, вие ще изпитате силното енергийно влияние на това място, ще се освободите от негативността на ежедневието, чувствайки се пречистени и благословени.

Top