Текстът и изображенията са със защитени авторски права.
The text and images are under copyright protection.

Кирил Русев – астрофизик, извършил изследванията.
Kiril Rusev – astrophysicist and researcher.

Коментари

Крепост Вълчаново кале – Лъвската глава

Районът около мегалитния комплекс е наситен с множество археологически обекти от епохи с широк времеви диапазон. Най-ранните сигурни материали са от ранната бронзова епоха, както и от ранно желязната епоха, от когато са групите долмени, разположени в съседни на светилището територии. Следи от поселения се срещат и през елинистическа епоха, късната античност, средновековието, както и османския период. Бъдещите проучвания на част от обектите ще хвърли нова светлина за подробности, относно връзката им с Бегликташ и неговото функциониране до края на IV в.
От мегалитния комплекс, по обособени еко пътеки може да се достигне до значими обекти и долмени, сред които Вълчаново кале, намиращо се на 2800 м отстояние западно от Бегликташ. Там се наблюдава наличието на крепост, която функционира в много широки хронологични граници, от раннобронзовата епоха до османския период. Съществува вероятността, крепостта да е обитавана от жреца, обслужвал светилището, както и да е била негов укрепен дом.
По билото на планината, севернозападно от крепостта, се достига до нос Св. Димитър, където е ситуирано устието на река Ропотамо. По пътя се преминава край множество мегалитни структури, наподобяващи различни причудливи зооморфни и антропоморфни форми. Преминава се и край предполагаеми култови места, които до този момент не са проучени и са с недоказана научна стойност.
На нос Св. Димитър е регистриран могилен некропол, с предполагаема датировка, включваща периода от ранно бронзова епоха до епохата на късната античност. На самия нос, непосредствено над морския бряг и устието на р. Ропотамо, е регистрирано наличието на останки от християнски храм (вероятно параклис или малка базилика?), които са и ще бъдат занапред обект на проучване.
Подводни археологически проучвания се извършват периодично в района при устието на река Ропотамо. От техните резултати черпим сведения, че на тогавашното Черноморско крайбрежие около устието, е съществувало селище, населено най-рано през епохата на късния халколит, през ранно бронзовата епоха, до османския период. Съществуват податки за наличието на тържище на това място още през античността.
На 1400 метра от Бегликташ, на брега на морето, се намира параклис Св. Параскева (Парашкева), чиито останки са ситуирани на брега на едноименния залив, северно от гр. Приморско.
Археологическите проучвания в залива Св. Параскева ни дават възможност за пълното изясняване на архитектурния план и строителните периоди на средновековната църква. Тя е еднокорабна, с форма на стегнат кръст и кръстокуполно покритие. Откритите в нея археологически предмети, останки от две погребения, датират функционирането ѝ в периода от XІ в. до XVII в., когато е била опожарена от османците. Около църквата са открити следи от други постройки, както и от аязмо.
Югоизточно от Бегликташ, по горска пътека, се достига до тракийска и късноантична крепост при нос Маслен нос. Функциите на крепостта към настоящия момент не са изяснени. Наличието на военна инфраструктура на това място ограничава до голяма степен провеждането на археологически проучвания.
От античните автори черпим информация за траките и крайбрежното пиратство, което те безспорно са практикували. Мястото отговаря на даденостите за извършване на такъв тип непозволена и по онова време дейност. Известно е, че от южната му страна е имало малък пристан за акостиране на кораби.

Долмен Змейова къща

Крепост Вълчаново кале – Лъвската глава

Устието на река Ропотамо

Крепост Вълчаново кале – Лъвската глава

Църквата "Света Параскева" в Приморско

Маслен носУстието на река Ропотамо

Долмен Змейова къща

Долмените са тракийски мегалитни паметници, използвани за погребване на племенни вождове през периода от ХІІ до VІ в. пр. Хр. При проучването им се откриват следи от многократно използване. Сред материалите има керамични урни и съдове от ранножелязната епоха, амфори от VІ-V в. пр. Хр., а в един долмен при с. Звездец са открити елинистически монети на Месамбрия от ІІІ в. пр. Хр.

В археологическата литература са описани 4 долмена в района на Приморско. Първият е разположен над левия бряг на Ченгерска река (десен приток на Ропотамо), вторият и третият са на западния склон на връх Китка и четвъртият, наречен „Змейова къща“, е над извора Георгьов врись върху седловината между върховете Китка и Петров баир. Последният може да се посети лесно, защото се намира близо до парковото шосе от Перла за устието на Ропотамо.

Долмен Змейова къща

Нито един от долмените не е проучен чрез археологически разкопки. В миналото иманяри са нанесли чувствително поражения върху тях. Само долменът край парковото шосе от Перла до устието на река Ропотамо е обявен за паметник на културата от национално значение в Държавен вестник бр. 35 от 1965 г. Наречен е долмен „Змейова къща“ и е разположен на 4 км северно от град Приморско. Той има само частично запазен покрив.

Античният предшественик на град Приморско - Фармакида

Археологическият обект е разположен 5 км северозападно от град Приморско, на нисък връх, в непосредствена близост до коритото на река Ропотамо. Местността е внимателно подбрана от строителите на укреплението през античността. В близост до укреплението са регистрирани три могилни некропола, вероятно от различни времеви епохи. Това е доказателство за благоприятните условия за живот в района още от най – стари времена.

В района на Фармакида се откриват артефакти от ранно желязната епоха. Укреплението е лесно достъпно само от югозапад и обхваща площ от 1.20 дка. В близост до крепостта се намират три брода на река Ропотамо, които в миналото са обслужвали сухоземен път по източните склонове на Странджа планина в посока Бизантион – Константинопол.

Тюрзисът е с правоъгълна планировка, следваща естествените особености на терена. Крепостните стени са с дебелина до 2.40 м., изградени от ломени камъни на калова спойка. Във вътрешността има следи от няколко постройки, чиито основи са изградени от камък. Над определена височина сградите са притежавали кирпичени стени или такива с измазан с глина плет. Покривите на сградите са били предимно двускатни, покрити с керемиди от лаконски и коринтски тип.

На югозападната крепостна стена е изградена правоъгълна кула. Кулата на укреплението е с правоъгълна форма, фундирана върху скала. Стените на съоръжението са с дебелина от 1.20 до 1.70 м., във вътрешността й са разкрити банкет и каменна платформа (вероятно стълбище) прилепена до югозападния зид. Поради стръмния терен от юг, до външното лице на кулата е била прилепена каменна платформа, която допълнително укрепвала съоръжението от свличане.

През античността кулата е била на два етажа. Първия етаж бил изграден от камък, а втория от дърво. Покривът на кулата също бил изграден от керемиди. В приземения полувкопан етаж се влизало чрез дървена стълба.

При проучването на Фармакида са открити сребърни и бронзови монети, разнообразни предмети свързани с бита на хората използвали укреплението, изработени от желязо, бронз, глина, олово и камък.

Първият, условно разграничен период в съществуването на Фармакида, изглежда започва в самия край на II в. пр. Хр. и завършва с времето след похода на М. Лукул към Аполония. Обектът е бил важен за областта и продължил да функционира до 40-те години на I в. пр. Хр. Предполага се, че краят на съществуването на Фармакида е свързан с похода на гетския владетел Буребиста към Месембрия и нейната околност след 55 г. пр. Хр.

Археологическото проучване на Фармакида се извършва под ръководството на доц. д-р Иван Христов и Даниел Пантов.

Ченгерската могила

Разкопките на надгробната могила край местността „Ченгер“ бяха инициирани от община Приморско и проведени на два етапа през лятото и есента на 2013г. Ченгерската могила е разположена на около километър северозападно от гр. Приморско и на малко повече от километър от тракийското скално светилище „Бегликташ“.

Могилният насип е издигнат върху ясно изразен културен пласт с материали от ранножелязната епоха. В него бяха намерени “in situ” три големи керамични съда – зърнохранилища, както и стотици фрагменти от различни керамични съдове правени на ръка, глинени мъниста, каменни брадви, останки от огнища.

Открити бяха два вторични гроба: в югоизточния и северозападния сектори на Ченгерската могила. Първият e на дете. Сред гробните дарове предизвикват интерес една амфора, две лампи, купа и кана, бронзова фибула, останки от венец. Вторият е разположен непосредствено под върха на могилния насип и е оформен под голям насип от ломени камъни. Инвентарът му бе доста богат: железни оръжия – връх на копие, махайра, нож и умбо, родоска амфора, кантарос, дълбока купа, две кани, два лекита, глинена лампа и други съдове. Особен интерес предизвикват идолите и магическите предмети, направени от добре изпечена глина. Те свидетелстват, че погребаният приживе е бил знахар или прорицател, вероятно в близкото тракийско светилище „Бегликташ“.

Разкопките на Ченгерската могила бяха реализирани под научното ръководство на доц. д-р П. Балабанов и Д. Пантов. Активно участие взеха студенти от Департамент „Археология“ при НБУ и служители на община Приморско.

Църквата "Света Параскева" в Приморско

Останките от средновековната църква „Света Параскева“ се намират на брега на едноименния залив, северно от гр. Приморско.

Археологическите проучвания в залива „Света Параскева“ са дали възможност за пълното изясняване на архитектурния план и строителните периоди на средновековната църква. Тя е еднокорабна, с форма на стегнат кръст и кръстокуполно покритие. Откритите в нея археологически предмети, останки от две погребения датират функционирането ѝ в периода от X в. до XVII в., когато е била опожарена от турците. Около църквата са открити следи от други постройки и аязмо, което е доказателство за това, че църквата е част от средновековен манастир, чийто патрон вероятно е бил Света Параскева.

Според описание от 1981 г. църквата е била запазена до подкуполно ниво.

Църквата представлява интерес най-малко заради това, че в този край средновековните паметници са оскъдни, а напълно запазени няма и ще бъде жалко ако не се запази и реставрира поне, това което е оцеляло до днес!

Снимки

Устието на река Ропотамо

Река Ропотамо е дълга около 50 км и е се образува от реките Росенска и Церовска, извиращи от Странджа планина. Горното й течение е сладководно, а с приближаването й към морето става соленоводно. Обвитите в пищна зеленина брегове се редуват с пясъчни дюни и интересни скални образувания. Тук в долното течение речните води се спокойни и дълбоки, на места образуват тучни ливади и мочурища, обрасли с тръстика, перуники и лиани. Малко преди устието на Ропотамо бреговете й оформят живописен лиман, заобиколен от лонгозни гори и множество увивни растения. В по-плитките участъци край брега и близо до речните езера растат нежни водни лилии, перуники и тръстика.

Останките и следите от голямото многовековно пристанище, което се е намирало при устието на река Ропотамо, сега се откриват по цялото протежение на мислената права от края на моста пред устието до края на  скалите  в морето. Те всъщност са най-вдадената част на нос Свети Димитър, и пазят морската акватория точно пред Ропотамо. В продължение на столетия тя е била, по думите на Ариан, „убежище за кораби”. Подводните археологически изследвания дадват изключително ценни данни за хилядолетната история на това естествено пристанище. То е използвано интензивно от мореплавателите още от ранната бронзова епоха (около 3 000 години пр. Хр.) до XVIII – XIX век.

Разходката с лодка по реката до вливането й в морето е едно приятно преживяване за всеки, който обича контакта със съхранената природа. Подарете си незабравими моменти на едно от последните райски кътчета по Южното Черноморие.

Крепост Вълчаново кале – Лъвската глава

В италианските морски карти от края на XIVв. и началото на XVв. е нанесено укрепено пристанищно селище над река Ропотамо. Неговата крепостна стена е разположена на връх с надморска височина около 200м., известно с името Ранули – или както местните хора го наричат Вълчаново кале. Ранули е името на древен град, разположен в близост до устието на р. Ропотамо, на 3 км. северно от съвременния гр. Приморско. На скалистия, обрасъл със зелени дървета връх, наречен днес Лъвската глава, намиращ се над устието на река Ропотамо, е крепостта дала началото на този град. Скалният феномен има вулканичен произход и е оформен от сиенитите на Росенския палеовулкан преди 65-70 млн. години. Благоприятният климат и релеф са факторите, обусловили създаването на града тук.

По структура на градежа, изследователите отнасят строежа на крепостната стена и на най-старите запазени сгради към епохата на Крито-Микенската цивилизация – XVI – XIV в.пр.Хр. От тази епоха е и Перперикон. Живот на върха е имало и хилядолетия преди това, но мащабният строеж е унищожил голяма част от артефактите.

Крепост Вълчаново кале – Лъвската глава

Счита се, че по време на Римската империя, Ранули е бил един от важните търговски центрове по Черноморието. Непосредствено над природния феномен – Лъвската глава се извисява връх, ограден с останки от крепостна стена. Зад крепостните стени има руини на малък храм. Руините на средновековната църква предполагат присъствието на поселищен живот през средните векове.

С навлизането на Османската империя по българските зами крепостта е напусната от населението. През 1795 г. Вълчан войвода – защитникът и закрилникът на Странджа планина е използвал загражденията на крепостта за свой щаб по време на Османската империя. От там произлиза наименованието Вълчаново кале.

Тракийското мегалитно светилище "Бегликташ"

Мегалитната астрономическа обсерватория и тракийско светилище в м. Бегликташ е едно от значимите открития на тракийската археология на територията на Югоизточна България през последните няколко десетилетия. Мегалитните блокове, от които е изградена не веднъж са били обект на изследване. Геолозите са категорични, че става дума за туфа с вулканичен характер. Предполага се, че преди милиони години е имало изригване на вулкан и тогава те са се образували. Скалният комплекс се разпростира на площ от 12 декара и представлява огромен кръг от камъни, положени върху масивна скална повърхност. Функциите, които той е изпълнявал са били от първостепенно значение за народа, населявал земите на Южното ни Черноморие и Крайбрежна Странджа от най-древни времена.
Основната функция на мегалитната обсерватория назад във времето е свързана с точното проследяване на времевите промени и началото на сезоните, посредством слънчевите цикли, наблюдение на звездите и съзвездията, регистриране на промените на звездното небе и най-вече траекторията на движение на Сириус и Луната. Извършват се и детайлни наблюдения на звездата Вега от съзвездието Лира, през примитивен телескоп – скален процеп, който е ориентиран в посока север – юг на 343° – 345°.
След първоначални астрофизични и геодезични измервания са установени редица ясни и недвусмислени съвпадения на точки и линии за наблюдение по отношение на основни астрономически явления. Съществуват повече от петнадесет съвпадения, включващи точна ориентация към точката на равноденствие, точно реперирани ъгли за наблюдение на лятното и зимно слънцестоене и точна ориентация на някои от основните мегалити спрямо севера. Отчетени са някои отклонения спрямо реперните позиции, специално за лятното и зимно слънцестоене, както и за настоящата позиция на Полярната звезда спрямо север. Интересното и съществено в случая е възможността за абсолютното датиране на мегалитния комплекс по метода на Н. Локиър и Дж. Хокинс, проучили за пръв път на този принцип ориентацията на Карнакския комплекс.
Други интересни наблюдения и съвпадения са именно конфигурацията на основните мегалитни единици, тяхната форма и цялостна ориентация към изгрева, траекторията и нейната промяна на звездата Сириус, представляваща основен интерес и при други мегалитни и архитектурни комплекси от най-дълбока древност. Имайки всички тези първоначални данни и техни съотношения става ясно, че комплексът не е обикновен и повърхностен своеобразен слънчев часовник, показващ единствено промяната на движението на Слънцето по небосклона, служил и за определяне на основните сезони и тяхната промяна, или статична карта на някои съзвездия от небосклона.
В комплекса има заложена дълбока и сложна структурна подредба на отделните елементи, която е способна да дава информация за прецесията на равноденствията, промяната на положението на звездата, указваща посоката север, промяната на траекторията на звездата Сириус и времето на хелиакалният изгрев на тази звезда.
През късната бронзова епоха, най-общо от времето на Троянската война, астрономическата обсерватория започва да функционира като светилище. Използва се за извършване на ритуали, възлияния и инициации. Откритите материали /каменни брадви, кремъци, глинени идоли, фрагментирана керамика, животински кости, обработвани с огън/ свързват светилището с култа на траките към плодородието, соларните и хтоничните божества, Богинята майка и свещения брак. Всички части, включени в култовия комплекс, са от обработени естествени скали или грубо издялани каменни плочи и форми. Така се е запазил естественият монументален вид, обожествяван от траките като символ на вечността.
Светилището става известно на науката още от края на ХІХ началото на ХХ в., описано и интерпретирано като място с култово предназначение от братя Шкорпил, а първите археологически проучвания проведени на това място са от 2002 г.
Тракийското скално светилище е сред основните култови места на тракийското племе „скирмиани”, най-древните металурзи в Тракия, които населяват крайбрежните хълмове на Странджа, т. нар. Меден рид и снабдяват с медна руда другите тракийски племена и крайморски народи. Техният владетел бил и върховен жрец, който обслужвал мегалитния комплекс.
Изборът на мястото му не може да се счита за случаен, то беле¬жи една от най-високите точки в околността. Целият ансамбъл от мегалити е строго ориентиран по посоките на света. Входът е от запад на изток, а най-удобното място за наблюдение на ритуалните действия е равното пространство от юг.
На самия вход на комплекса се намира аязмо, където при влизане просветените измиват ръцете си преди началото на процесиите и ритуалите.
Те продължават към каменния ансамбъл, известен още като Брачно ложе. Ритуално място дало и името на местността Бегликташ – данъчен камък от турски език.
Мястото на което просветените извършвали възлияния и принасяли дарове е Свещената площадка /есхара/ – скална скулптура, изобразяваща пентаграми и фалически символи.
От Тронът – каменен блок с издялана в него седалка, жрецът или жрицата ръководят церемониите. Той бележи мястото за богопоява на Великата богиня-майка.
Непосредствено до трона се издига Менхир /голям заоблен камък/, върху който е изсечена „стъпката“ на Бога Слънце.
Срещуположно, на равно разстояние от своеобразен ромб, който се наблюдава в централната част на площадката, е позициониран друг подобен камък, върху който е издялана втора стъпка, тази на Богинята майка. Двете скални стъпки са прецизно ориентирани по посока изток-запад.
Най-видимата с просто око и недвусмислена следа от чо¬вешка намеса са петте кръгли и сравнително дълбоки дупки, конфигурирани като отражение на звездния куп Плеяди.
Същинските ритуали са свързани с Апостолташ – скален къс, стъпил върху източния край на ритуалната площадка. През него се пресъздава „прераждането” на Хероса, който озарен от изгрева, се явява под неговата арка.
Разположеният непосредствено до Апостолташ протодолмен „Свещена пещера” символизира утробата на Богинята Майка – Земята и в него се извършва тайнството на зачеването и раждането на Хероса – Героят Цар и Жрец.
За измерване на времето древните са използвали скалната композиция позиционирана непосредствено до Апостолташ и протодолмена, представяща месеците в годината и дните в него. Кръглите камъни са така умело подредени, че сянката на слънцето да пада от главния олтар върху шестте по-малки на север от него и така се получава слънчев часовник.
Легендите разковат, че през слънчевия часовник на Бегликташ е минал и самият Язон, за да се допита до прорицателите, преди да тръгне да търси Златното руно.
Освен за ритуали, светилището е изпълнявало ролята, както на обсерватория, така и на място за извършване на духовни инициации. Част от изпитанията били преминаването на малцина избрани „непросветени“ през Лабиринт и през Скален процеп, което е добре познато обредно изпитание за качества¬та на инициирания.
В близост до скалния процеп се намира Къщата на Оракула, останки от жилище от ІV в. – най-късния период на обитаване на светилището.

Тракийското мегалитно светилище Бегликташ

The megalithic astronomical observatory and Thracian sanctuary in the Begliktash area is one of the most remarkable finds in the study of Thracian archaeology in southeastern Bulgaria for the last several decades. The megalithic blocks that make the body of the holy place have been the subject of scientific studies for many years. Geologists have reached the conclusion that they are made of a volcanic rock called tufa, likely created in the eruption of a prehistoric volcano many million years ago. The entire complex is spread over an area of 12 decares and is made out of a large circle of stones, laid over a massive stone slab. Its uses were of utmost importance for the people who occupied the southern Bulgarian coast and coastal Strandzha Mt. in the most ancient times.
The main function of the megalithic astronomical observatory was the study of the passage of time and the yearly change of seasons via the shifts in the sun’s cycle and records of the movement of the stars and constellations along the night sky, most of which Sirius in Canis Major, as well as the cycle of the moon. There were also detailed studies of the star Vega in the Lyre constellation, done with the help of a primitive telescope — a crevice in the rock, oriented north-south at 343-345 degrees.
After the initial astrophysical and geodetic measurements, the team discovered many unmistakable occurrences of points and lines used in the observation of basic astronomical events. There are more than fifteen such occurrences, including but not limited to the exact orientation to the point of the spring equinox, marked angles for observing the summer and winter solstice, and the orientation of several of the primary megaliths to the north. There are several deviations in the aforementioned marked angles regarding the solstices, as well as in the current position of the Polar star. In this particular case, this is interesting and thus important, because it allows for the exact dating of the complex according to the method devised by N Lockyer and J Hawkins, first used during research at the Carnac megalithic complex in France.
Other observations of import are namely the orientation of the main megaliths, their form and the shapes they are arranged in according to the sunrise, Sirius’ trajectory and its changes, which are all objects of interest in other megalithic and architectural complexes from Antiquity. Considering all this information, we can say with considerable confidence that the complex isn’t no basic sundial used also to discern the change of seasons, nor a static map of the night sky, but something much more.
The complex has a deep and complicated structure which gives us information about the precession of the equinoxes, the change of the Polar star, the change in Sirius’ trajectory and the time of its heliacal rise.
At a later time, into the late Bronze Epoch and around the supposed time of the Trojan War, the sanctuary was used for rituals, libations and initations. The materials discovered there (stone axes, flint, clay idols, ceramic sherds, animal bones worked with fire) connect it to the Thracian cults of fertility, solar and chthonic deities, as well as the Goddess-Mother and the sacred union. All elements included in the complex are made out of processed natural stone or roughly carved stone slabs and shapes. In that way, they preserved the natural state of the monument, revered by the Thracians as a symbol of eternity.
The holy place was discovered by modern scholars somewhere between the end of the 19th and the beginning of the 20th century, first described and interpreted as such by the Škorpil brothers during their trip along the Bulgarian coast, while the first archaeological finds were done in 2002.
We assume that the sanctuary in the Begliktash area is the main religious center of the Thracian tribe ‘skirmiani’, famous for being the oldest metalworkers in all of Thrace. They occupied coastal Strandzha Mt., the so-called Copper Ridge, and supplied many other tribes as well as other coastal nations with copper ore as far back as the 4th millennium BC. Their leader also acted as the high priest who served the sanctuary.
The choice of this location is likely not a random one, as it marks one of the highest points in the area. The entire megalithic complex is very carefully oriented according to the cardinal directions. The entrance is at the west point, leading eastward, while the best place to view the ritual activities is the field to the south.
At the very entrance of the sanctuary we can find a pool of water, where the arriving enlightened would wash their hands before beginning the rituals. From there, they continue towards the stone ensemble known as the Martial Bed, a ritual stone that gave the area (Begliktash) its name — the tax rock, in Turkish.
The place where the enlightened carried out various libations and brought offerings to the gods is the sacred landing, or eshara — a stone sculpture in the shape of pentagrams and phallic symbols. Beside it sits the throne — a stone block carved into the shape of a seat from which the head priest or priestess would lead the ceremonies. It marks the location where the great Goddess-Mother would appear.
Right beside the throne is located a menhir (large round stone), on top of which is carved the footstep of the Sun God. Opposite of the menhir, equally far from the central rhombus of the landing, is located a second similar rock, this one bearing the footstep of the Goddess-Mother. Both of the footsteps are carefully oriented to the east-west directions.
The most obvious and recognizable mark of human presence in the entire complex are the five circular, relatively deep holes that signify the Pleiades, an open star cluster in the Taurus constellation.
The actual rituals are connected to Apostoltash — a stone piece resting on the eastmost side of the landing. Via it the ancients reenacted the annual rebirth of the Heros who, haloed by the sun, would appear beneath its arch. Right beside it is located the protodolmen “The Sacred Cave” which symbolizes the womb of the Goddess-Mother Earth and in which was carried out the mystery of the conception and the birth of the Heros — the hero-tsar-priest.
To measure time, the ancients used the stone composition opposite of Apostoltash and the protodolmen that showed all the months in the year and their days. The round stones are arranged in such a way that their shadow falls from the main altar over the six smaller ones north of it and so it functions as a sundial. According to legends, Jason and the Argonauts stopped by this sundial to seek advice from the local seers on their way to find the Golden Fleece.
Aside from the aforementioned rituals and its role as an observatory, the sanctuary was also used for a place of spiritual initiation. Part of the challenges was the crossing of a few “unenlightened” through a labyrinth and then a crevice between the rocks, which is a well-studied ritual challenge that tested the personal qualities of the one undertaking it.
Just by the crevice is located the House of the Oracle — remains of a building from the latest period of occupation in the sanctuary, around the 4th century AD.

Тракийското мегалитно светилище "Бегликташ"

Тракийското мегалитно светилище Бегликташ

Тракийското мегалитно светилище Бегликташ

Тракийското мегалитно светилище Бегликташ

Top