Инициативата на ръководството на Община Приморско за създаване на исторически музей и изследване на археологическите обекти, през последните години, доведе до неочаквано добри резултати. Находките от проучените тракийски надгробни могили и обекти хвърлиха светлина върху непознати досега страници от развитието на живота и културата на нашите предци в този край от територията на страната, доскоро непроучван по археологически път.
Разкритието на жреца войн в м. Ченгер, на уникалните скални конструкции, датирани от преди 5000 години и находящи се в надгробната могила в м. Силихляр, както и изключителното златно съкровище на тракийски владетел от 4-3 в.пр.Хр не само обогатиха експозицията на Историческия музей, но и доказаха, че в района от хилядолетия битуват хора с висока култура и богато ежедневие.
Находките изработени от благородни метали през бронзовата епоха са всъщност единствени по рода си за цялото южно българско Черноморие. Те позволяват да бъде осмислен по нов начин процесът на зараждане и развитие на културата на тракийските племена в полите на Странджа планина.
И през тази година археологическите разкопки, които се проведоха в м. Стамополу, в покрайнините на Приморско, ни поднесоха множество приятни изненади. Невзрачната на пръв поглед надгробна могила, не особено висока и представителна в сравнение с проучените досега, е била осквернявана многократно в резултат на иманярски набези.

За щастие, техните действия не са довели до увреждане на съоръженията, създадени за полагане на покойниците през ранната бронзова епоха. Прави силно впечатление, че гробовете, изработени с помощта на големи плочести камъни са съхранили техните изтлели до неузнаваемост скелети, покрити със специална червена на цвят минерална смес. Това подчертава високия социален статус приживе на погребаните. Подобни съоръжения са открити и в други могили от същото време, засега известни само на територията на нашата община.

Те са предшественици на долмените и цистовите гробове, запазени са в сравнително добро състояние по склоновете на връх Китка и околностите на Бегликташ. Отделни елементи на погребалните обреди, като поставяне на бял камък при тялото на покойника, се запазват за хилядолетия наред от обитателите на Странджа планина. При проучването на настоящата могила тази теория не само се потвърди, но и обогати. По време на разкопките на основното съоръжение, над главата на покойника, се откри бял камък във формата на сърце.

В друго каменно гробно съоръжение от периферията, изградено от бели каменни плочи, също се откри червен камък с тази форма.

От яма в насипа се документира и поредното погребение на положена девойка с липсващи крайници в поза „ембрион“. Тези резултати, всъщност ни дават богата информация за познаването на анатомията на човешкото тяло преди повече от 5000 години.

Сред находките от проведените през тази есен проучвания, особен интерес представляват откритите две висулки, изработени от увито на спирала сребро.

Те са били характерни за културата на жителите по тези земи, живели през ранно бронзовата епоха. Това е времеви период, през който изделията от сребро и злато са били изключително ценни и се срещат главно като малки накити. Самото притежание на подобни декорации е било белег за високо социално положение. Откриването на подобни бижута на територията на даден географски район като югоизточна България маркира тези земи, като такива, в които е започнало зараждането на културата на тракийските племена по бреговете на Черно море.
Новите находки значително ще обогатят експозицията на Историческия музей в Приморско и ще провокират всеобщ професионален и културен интерес.

Коментари

Top