Даниел Пантов е директор на Исторически музей – Приморско. Млад изследовател, археолог със странджански корен. В последните години той полага изключителни усилия за развитието на алтернативния и културно-историческия туризъм в община Приморско, заради което има множество признания и отличия. На него се дължи откритието на златното съкровище от времето на Александър Македонски и накитите, намерени след разкопки в местността Силихляр край морския град, които бяха обявени за откритие №1 на 2016 година.
– Господин Пантов, Светилището на богинята Бастет открехна завесата си още малко в края на това лято. Моля, дайте подробности за експедицията, която се провежда последните месеци в местността Градище в Странджа, край Малко Търново.
– През май 2018 година, на основание подписан меморандум между съседните общини Приморско и Малко Търново, сформирахме екип, който да извърши интердисциплинарно изследване, свързано с оглеждането на района в дълбочина. То бе направено в рамките на няколко дни, вследствие на което бяха проучени няколко обекта в района на град Малко Търново. Качеството на извършеното изследване и получените положителните резултати са плод на използваната от екипа ни свръхмодерна георадарна апаратура, която е собственост на ИМ – Приморско. Тук държа да подчертая, че ние на територията на България сме единствената културна институция, която притежава такъв тип апаратура. Работата с нея е много трудна, специфична, времеядна и изисква специални умения. Събирането на данни от конкретен обект е просто малка част от работата. Основната информация се извлича след обработка на профилите на компютър.
Проучването започна с обект Мишкова нива, който представлява светилище, гробница и сакрално място. През началото на 80-те години на миналия век там са извършени археологически разкопки, като след приключването им гробницата се води за изцяло проучен обект. При сегашното сканиране на терена се локализираха аномалии, които според нас са част от по-ранно съоръжение и попадат в границите на обекта.
На връх Градище се намира стара тракийска крепост, където също извършихме такъв тип проучване, но там компрометираната със съвременни отпадъци земна повърхност не ни позволи да работим с уреда. По информация на местните жители, обектът е използван за военни цели, по повърхността му са прокарани комуникационни кабели, които пречат на апарата да види структурата на терена в дълбочина.
На около петстотин метра под връх Градище се намира въпросната местност, в която преди около четиридесет години държавата изпраща на секретна мисия екип от специалисти да извършат проучване. Малко след започване на работа на екипа ни на мястото под връх Градище стана ясно, че на мястото има метален обект с правилна форма. Локализирахме го на 18 метра в зоната, в която са копали преди години. Вижда се нещо, което е в коридор или помещение, а до него се стига по спираловидни галерии. Това се видя на екрана на георадара. Подробности, относно това какво е ставало преди години имаме от професор Иля Прокопов, който е присъствал на разкопките. Той е бил археологът в експедицията. При започване на интердисциплинарното изследване, ние разполагахме с оскъдна информация за това какво са търсили и какво са открили на времето.
Какъв е откритият с уреда предмет – нямам никаква представа. Факт е, че видни хора са вложили толкова ресурс – това е достатъчно. Шансът да разполагаме с такава апаратура ни дава предимството и възможността, първи да се докоснем до нещо реално извън легендите. Не изключваме възможността да става въпрос за инструмент, служещ за прокопаването на въпросните галерии. Тогавашните специалисти са копали 15 метра от нивото на съвременната повърхност като общ изкоп. От него са прокопали чрез галерии още 10 метра, което се равнява на 25 м обща дълбочина. Локализираният от нас метален предмет е на 18 м под общия изкоп. Това означава, че разстоянието до аномалията възлиза на 30 – 35 метра.
Като археолог подчертавам: не сме открили фрагмент от керамика или артефакт, свързан с доказване на легендите.
– Вас лично кое Ви впечатлява най-много?
– Мен лично ме впечатлява самата Странджа, излъчването на планината. Всички знаем, че към този момент регионът не е гъсто населен. В противовес с тази черна статистика на картата й по онова време присъстват множество исторически места, отбелязани в околностите на град Малко Търново и като цяло българската част на Странджа. Има доста сакрални места, които ни карат да си задаваме много въпроси. Според мен всичко, което правим като изследване в района е в полза на населеното място. И ако може да се помогне по някакъв друг начин – бих го направил с удоволствие. Когато се извади историята от земята, обектите оживяват и развиват културния туризъм. Мисля, че едно такова красиво и магнетично място като Малко Търново, което е запазило духа си, има нужда точно от това.
– Коя е най-невероятната история, която сте чувал Вие?
– Това, което е важно за мен е, че има жив участник в първата експедиция от местността Градище, който може да даде информация по всяко време какво и как е било. Най-добре е да се направи от първо лице. Предстои да се срещнем с проф. Прокопов в обозримо бъдеще, за да коментираме детайли от проучването и да сверим информацията от двете експедиции. В предаването „Ничия земя“ той изважда някои неща на бял свят и индиректно стана част от екипа.
– Като археолог, кажете моля, има ли аналози у нас или по света на светилището в местността Градище?
– Според мен светилището в района на връх Градище се намира в местността Мишкова нива. Няма връзка с това, което се говори за Бастет – ако въобще има нещо такова. При второто се търси гроб, а не светилище. Обектът при Мишкова нива първоначално вероятно е функционирал като светилище, което впоследствие се превръща в гробница. Практика, известна по онова време в Тракия. Вероятно става въпрос за ритуално погребение. Там са правили изследвания колеги преди 30 години, така че тези неща са ясни. За обекта при Бастет не говорим за гроб, говорим за аномалия. Може тя да е свързана с минното дело, коридорите са сприраловидни и това е практика след идването на римляните по тези земи. Те разработват тракийските рудници в дълбочина. Траките са извличали суровините от открити рудници, след тях римляните са прониквали на по-дълбоко, като са укрепвали галериите. Ето защо това реално може да са галерии.
– Как продължават археологическите разкопки – може ли да се достигне до предмета, който чрез техника сте открили? И трябва ли това да се направи?
– Там не можем да говорим за археологически разкопки, защото това не е археологически обект. Там можем да говорим за минно дело и при желание от страна на местната власт да инициира чрез миньори специалисти проучване, разбира се, в присъствието на археолог, но няма как да е чисто археологическа експедиция. Фактор за реализиране на експедиция са местните власти и управляващите – дали има политическа воля да се влага ресурс в нещо, което не просто – не е сигурно, а е в сферата на научната фантастика.
– Трябва ли да се прави?
– За мен всичко, в което се намира смисъл – трябва да се прави. Ако това по някакъв начин ще помогне за развитието на района – да се направи. Но ако се окаже, че няма нищо такова там и това е само римска галерия, както Ви казах преди малко, реално ще спрем до тук и много хора ще бъдат разочаровани. Понякога хората трябва да си пазят митовете.
– Като се има предвид злокобната легенда, че прокоба тегне над всички, които са се заели да изследват това място, като се започне от дъщерята на Тодор Живков – Людмила и се премине през участниците в първата експедиция, Вие страхувате ли се?
– Проф. Иля Прокопов, който е бил археологът на първата експедиция, е жив…
– Смятате ли, че човечеството и конкретно ние, българите, сме готови за разкриване тайната, заровена в Странджа.
– Моят отговор в случая е, че ако го открием – значи сме готови, ако не сме готови – няма да го открием.
Коментари