Доколко религиозен е днес българинът, това е много труден въпрос, на него еднозначно не може да се отговори. С изключение на големите празници, Коледа, Великден, останалата част православния календар е почти напълно неглижиран. Дори изначалните български традиции в отбелязването на църковните празници потъват в забрава.
В миналото не е било така. Властта на религията над съзнанието на обикновените хора е било потресаващо огромно за днешните представи. Освен чудодейните свойства, приписвани на мощи, икони, почти нямало действие в живота на човека, което да не е повлияно от вярата му в Бог и от ритуалите на Църквата. Много управници и висши духовници умело са се възползвали от това за цели – повече или по- малко користни.
Но за безспорно добра кауза в историческа роля влизат един светия и неговата икона, изиграла решаваща роля във въстанието на Асен и Петър, освободило българските земи от византийско владичество и поставило началото на Второто българско царство.
Свети Димитър Мироточиви, роден в Солун, в много заможно семейство, след смъртта на родителите си, става дори градоначалник на Солун. По това време – огромен център на търговия, култура, ключов в политическо отношение за Римската империя, а по- късно – за Византия. Затова той се смята и за закрилник на града, често го срещаме и като Св. Димитър Солунски. В нашите вярвания Св. Димитър се поставя наравно със Св. Георги, като двама братя, които си поделят годината – зима и лято. Което много го издига в представите на обикновения средновековен човек.
Но да се върнем към историята. В началото на 12 век Византия е в много трудно политическо и икономическо положение – раздирана от вътрешни борби, границите й постоянно се нападат, а и в българските земи става още по-размирно заради надигащите претенции на двама братя Асен и Петър да са законните престолонаследници. Самият Солун пада в тежка обсада и империята губи едно много важно звено в политическо отношение. Двамата съобразителни братя виждат в това добър повод за конкретни действия. Тук вече започва легендата.
Според нея – Св. Димитър се явил в съня на Асен и му посочил с огнен меч мястото край р. Янтра, където да построи църква, наречена на него. Това той изтълкувал така – че почитаният светия оттегля закрилата си от Солун и гърците, давайки я на благочестивия български народ.
Много скоро църквата, съществуваща и до днес в подножието на Трапезица, Велико Търново, е вдигната и през 1185 г. е напълно завършена. На откриването се стекло огромно множество. Известно било, че Солун е опустошен, но двамата братя умело пуснали слух, според който самата икона от храма в Солун пътувала към Търново. Това било напълно достатъчно да разпали тълпата, усетила благословията на светеца. Дали и коя е била иконата на Св. Димитър Солунски – това остава в историята и във въображението на хроникьорите. Факт е, че според тях такава икона се появила и това окончателно отприщило недоволството, дирижирано от Асен и Петър. Летописци от тогава свидетелстват, че дори самите византийски пазители на Царевец застинали от ужас да не ги сполети гнева на Св. Димитър и оказали незначителна съпротива.
От Търново въстанието се разраства като пожар и окончателно изпълнява целта си – освобождение. Последвалите години управление на братята Асеневци доказват убеждението, че Св. Димитър е спасител и покровител на българския народ. В днешни дни Димитровден се празнува много тържествено във Велико Търново – литийно шествие с икона на светеца, богослужение в църквата Св. Димитър, концерт на църковни хорове.
И сега, когато четем това, ни се струва почти невероятно, как може една икона, една мълва да постигне толкова много, с толкова значими последици. Как религия, народни обичаи и история могат да се сливат в едно цяло и да помогнат на народа в трудни моменти. Истината е, че понякога е нужно съвсем малко, за да почувстваш Божията ръка в пълната й сила и „чудото” да стане. Нека точно на Димтровден да си помислим за това и да отворим душите си към вярата.
Коментари