Резултати от археологическо проучване на полуостров Урдовиза

Полуостров “Урдовиза” („Урдовица”) е разположен в най-източната част на гр. Китен, община Приморско и заема изключително стратегическо място в цялото южното Черноморие. Това разположение е оценено още през VI век, когато в най-тясната южна част на носа е построена масивна крепостна стена, охраняваща площ от около 40дка. Ранновизантийската и средновековна крепост на полуостров “Урдовиза” е построена в самото началото на VI век (при император Юстин I) и е просъществувала до аварските нашествия през 20-те години на VII век. Близкото разположение до столицата Константинопол показва, че тя е важен стратегически пункт по западното Черноморие, в областта на провинция Хемимонт, през ранновизантйиската епоха.

Изцяло е проучена западната крепостна стена, която пресича шийката (най-тясната част) на полуострова със запазена дължина около 70м. За градежа е използвана строителна техника опус микстум (оpus mixtum). Стената и прилежащите към нея 3 кули са запазени в значителна височина – от 1,30м до 3,10м над строителното ниво. Разкрити са и две крепостни стълби, долепени до вътрешното лице, разположени между кули № 2 и № 3. Северната е запазена във височина до 13 стъпала (около 2,60 м), а южната е „Г“- образна.

При археологическите проучвания са установени следните ясно разграничими културни пластове:

  1. Пласт от класическата и елинистическата епохи, съдържащ фрагменти от битова и строителна керамика (амфори с печати на Хераклея и Тасос, източногръцки импорти, различни видове луксозни чернофирнисови и червенофигурни съдове, местно производство), домонетни форми (стрели-монети), бронзови и сребърни монети (на тракийски Херсонес – втора половина на ІV век пр. Хр.) и др.
  2. Пласт от късната античност (ІV- VІІ век). Разкрива се по дъна на битови пещи, подови нива и голямо количество битова керамика, тара и монети (от втората половина на ІV и целия V век); изключително наситен с фрагменти от битови съдове, включително вносна, луксозна, червенолакова керамика с щемпели отвътре на дъната (LRC), амфори (от Константинопол, Мала Азия, Египет и цяла Северна Африка), лампи (с аналогичен произход), местни домакински съдове, фрагменти от стъклени чашки и кандила, монети, разнообразни метални изделия. Според монети от сигурни стратиграфски нива, се налага извод, че строителството на стената е в годините на император Юстин І (518-527г.). Крепостта е била обитавана и при управлението на император Фока (602-610г.). Изоставена е, вероятно, при големите аварски походи към Константинопол през второто десетилетие на VІІ век.
  3. Средновековен пласт – края на ІХ/Х – ХІV век (възможно е и част от ХV век). През този период са извършени сериозни ремонтни работи по куртината – изграждане на кула-порта между северната и южната страна на кули № 2 и № 3, зазиждане на входове и подзиждане на лицата. Ясно се разграничават различни групи импортни изделия: амфори, вносна керамика с украса в техника сграфито, белоглинени съдове от Трапезунд и Константинопол, луксозни глазирани съдове от Мала Азия, Източна Тракия и Солун.

През последния период, покрай вътрешното лице на стената и в кула №2, се развива грънчарско производство, включително и за луксозна глазирана керамика в техника сграфито, със специфична украса (разкрити са 3 пещи и над 20 пособия, служили при изпичането на съдовете от ХІV век).

Снимки

Коментари

Top