Зарежда Събития
Откриване на нумизматична изложба "Монетите на скитските царе"

Детайли на събитието

Място: Исторически музей Приморско

Адрес: ул. Албатрос №5

Град: гр. Приморско

Начало: 24 май 2017

Край: 24 май 2017

Организатор: Исторически музей Приморско

Телефон: 088 770 1695

Имейл: museum.primorsko@gmail.com

Нумизматичната изложба „Монетите на скитските царе“, която представяме сега в Исторически музей Приморско е необикновена не само за българското музейно дело. Тя е реализирана със съвършено нов тип витрини, конструирани от Нумизматичен музей-Русе специално за експониране на монети.

Една такава витрина дава възможност на посетителя да види “на живо” всяка една монета; освен това тя може да бъде видяна на монитора, увеличена няколко пъти и снабдена с всички необходими данни: описание на изображенията, размери, тегло.
Този тип витрина е новост за целия музеен свят. При конструирането им са взети пред вид всички съвременни достижения в тази област.

Без съмнение, нумизматичната изложба „Монетите на скитските царе“ е едно впечатляващо явление в културния и научния живот на община Приморско. Чрез нея една значимата научна колекция с монети на скитските царе – става достъпна за всички, които обичат археологията и нумизматиката и биха искали да научат повече за най-старата история на нашите зами.

Откриването на изложбата ще бъде на 24 май от 11 часа в Историческия музей в Приморско.

Повече за скитското монетосечене

Монетосеченето на скитските царе е едно от най-загадъчните в западнопонтийския ареал. Интересът на учени и колекционери към него е огромен.

Скитите принадлежат към иранската етнокултурна и езикова общност. Те са номадски скотовъдни племена, известни с това, че са владеели до съвършенство изкуството да яздят коне и да стрелят с лък.

Около средата на IV в.пр.н.е. скитите, предвождани от царя си Атей, преминали р. Дунав, окупирали Добруджа и установили контрол над гръцките колонии в този регион.

Градът Истрос (южно от делтата на р. Дунав), чиято отбрана се ръководела от анонимен, най-вероятно гетски цар, отказал да се подчини. Тогава Атей се видял принуден, с посредничеството на Аполония (Созопол), да поиска помощ от Филип II, обещавайки му, че ще го направи свой наследник. Филип II, който по това време безуспешно обсаждал Бизантион (дн. Истанбул), веднага изпратил подкрепления за скитския цар. Междувременно обаче “царят на истрианите” внезапно умрял и Атей бързо се справил с Истрос. Когато македонският отряд пристигнал, Атей го върнал без да му плати. Веднага след това той се отметнал от обещанието си към Филип II, изтъквайки, че има пълнолетен син, който да го наследи. В отговор, македонският цар потеглил към Добруджа срещу Атей. Битката станала през 339 г. пр.н.е. някъде около делтата на р. Дунав. Атей, който тогава бил на 90 години, бил убит и неговата войска – напълно разгромена.

Монетите на Атей са изключително редки. Досега са били публикувани едва около 10 екземпляра. Колекцията на Нумизматичен музей-Русе съдържа 4 драхми. Атей е сякъл две емисии сребърни монети. Едната, по-ранната, е сечена в 345 г.пр.н.е. в Хераклея Понтика (на южния бряг на Черно море, в Турция), а другата в 341 г.пр.н.е. в Калатис (Мангалия, Румъния).

Някъде към края на III в. пр.н.е., т.е. повече от сто години след разгрома на Атей, Добруджа отново се оказала под скитска власт. Този път скитските отреди били предвождани от Тануза. След като затвърдил властта си, Тануза се окичил с титлата “базилевс” (цар) и сложил началото на скитското царско монетосечене в Добруджа. Второто скитско царство в Добруджа просъществувало 50 години (218 – 168/7 г.пр.н.е.). Предполага се, че столицата му е бил град Афродизия (при с. Топола), разположен между Балчик (Дионисополис) и Каварна (Бизоне).

Изображения на божества върху скитските царски монети са представени само върху техните аверси. Изобразени са глави на популярни за този регион гръцки божества и херои, известни от монетите на гръцките колонии: Деметра, Деметра и Персефона, Диоскурите, Аполон, Зевс, Херакъл, Хермес, Дионис, Хелиос, Пан.
Върху реверсите на монетите са представени единствено характерните атрибути на божествата: житни класове, факли, рог на изобилието, орел, светкавица, кривак, лък, лък в калъф, триножник, лира, кадуцей, тирс и грозд, звезди, глави на конете на Диоскурите.

Монетосеченето на скитските царе е било внимателно обмислено и организирано по подобие на монетосеченията на околните гръцки колонии. Те са имали своя собствена монетарница, която се намирала в столицата Афродизия. Те наемали опитни майстори-гравьори и специални монетарни чиновници от близките гръцки градове.

Снимки

Коментари

Top